Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас. Според древногръцката митология храмът е построен от самия Аполон в чест на победата му над чудовището Питон. Неговата жрица се нарича Пития (от питон - един от старите символи на Аполон). Делфийският оракул и свързаният с него храм играят важна роля и в така наречените "Елевзински мистерии".
Делфийският оракул повлиява по голяма степен колонизацията на южните части на Италия и Сицилия. Било е прието по всички важни държавни и лични въпроси да се допитва до аракула. В Делфи идват различни представители на различни царства от древния свят, които носят богати дарове. Мидас подарява на храма златен трон. Крез също е поклонник на делфийския оракул и храма на Аполон.
Храмът започва да губи своето влияние по време на гръцко-персийските войни, когато Делфи заема страната на Персия с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. е закрит окончателно.
Във вътрешността на храма, която остава недостъпна за обикновените хора, се намира златна статуя на Аполон, лаврово дърво, свещен извор, омфал с два златни орела, а под него саркофаг с пепелта на Питон.
В древността пророчествата се правят един път в годината - на рождениия ден на Аполон, около средата на февруари или март, докато днес се изготвя дневен хороскоп. От VI в. пр.н.е. нататък започват да се провеждат ежемесечно, на седмо число, а по-късно и ежедневно през месеците, в които времето позволява достъп до мястото на оракула. Пития отказва да пророкува на човек, очернен от престъпления. От нея се изисква пълна преданост и дълбоко целомъдрие.
Преди всяко пророчество Пития се измива в Касталския извор, слага златотъкана дреха, разпуска косите си, слага лавров венец на главата си, пие вода от свещения извор, пали лаврови клончета, сяда на висок трикрак стол и вдишайки изпаренията, прави своите предсказания. При всичко това тя изпада в наркотичен екстаз, повечето от фразите и думите са неразбираеми брътвежи, които жреците записват и след това тълкуват. След края на ритуала, жреците се оттеглят за да подготвят гаданието. То представлява поема, която предоставят на поръчителя на гаданието. Обикновено тази поема не е еднозначна, с цел при грешка гадателите да имат възможност да изкажат своето тълкование на поемата, което понякога се разминава от това на поръчителя.
wiki
Categories: